Интерактивни методи и техники за работа в начален етап
Техника: Пресконференция
Цели:
Описание на педагогическа практика по техника "Пресконференция"
Техниката „Пресконференция” е осъществена в часа по български език и литература в 3. клас. Може да се използва в учебните часове по човекът и обществото, като даващите пресконференция са в ролята на историци или археолози; в часовете по човекът и природата, като участници са „еколози, учени, откриватели” и т.н. в зависимост от конкретната тема.
В настоящия експеримент учениците са разделени на две групи: „даващи пресконференция” писатели /четирима ученици/ и „журналисти” /останалите 20 деца от класа/.
Учениците бяха насочени да подготвят свои въпроси към писателите, които ще дадат пресконференцията. Беше поставено изискването въпросите да са кратки, ясни и да се отнасят за работата на писателя. На учениците беше предложено да запишат своите въпроси на малки листчета.
Писателите, които бяха в ролята на даващи пресконференция, трябваше да се стремят да отговарят кратко, ясно и увлекателно на въпросите на журналистите.
Разработването на техниката премина изключително емоционално. Учениците бяха много мотивирани при съставянето на въпросите и наистина се постараха да зададат смислени и интересни въпроси, които впечатлиха и съучениците им.
Писателите се отнесоха сериозно към поставената им задача и се опитваха да влязат в истинската роля на писател, който трябва да обясни процеса на създаване на новото си произведение. Някои от учениците, които споделиха, че мечтаят да станат писатели, вложиха голям ентусиазъм и вдъхновение в упражнението.
Рефлексия: Учениците трябваше да посочат с пръстите на ръката си по скалата от 1 до 5 /пръста/, доколко им е харесала ролята, която са имали. Някои от учениците споделиха, че им се е искало да бъдат в ролята на писателите, т.е. на даващите пресконференцията, защото са искали да споделят своето мнение.
Цели:
- Учениците да се насърчават да разсъждават от позицията на някой друг, т.е. да се поставят в роля на реално съществуващи личности;
- да се стимулира развитието на умение за формулиране на въпроси и изказване на кратко и ясно мнение по зададена тема.
- да се развиват умения за толерантност при изслушване на чуждо мнение;
Описание на педагогическа практика по техника "Пресконференция"
Техниката „Пресконференция” е осъществена в часа по български език и литература в 3. клас. Може да се използва в учебните часове по човекът и обществото, като даващите пресконференция са в ролята на историци или археолози; в часовете по човекът и природата, като участници са „еколози, учени, откриватели” и т.н. в зависимост от конкретната тема.
В настоящия експеримент учениците са разделени на две групи: „даващи пресконференция” писатели /четирима ученици/ и „журналисти” /останалите 20 деца от класа/.
Учениците бяха насочени да подготвят свои въпроси към писателите, които ще дадат пресконференцията. Беше поставено изискването въпросите да са кратки, ясни и да се отнасят за работата на писателя. На учениците беше предложено да запишат своите въпроси на малки листчета.
Писателите, които бяха в ролята на даващи пресконференция, трябваше да се стремят да отговарят кратко, ясно и увлекателно на въпросите на журналистите.
Разработването на техниката премина изключително емоционално. Учениците бяха много мотивирани при съставянето на въпросите и наистина се постараха да зададат смислени и интересни въпроси, които впечатлиха и съучениците им.
Писателите се отнесоха сериозно към поставената им задача и се опитваха да влязат в истинската роля на писател, който трябва да обясни процеса на създаване на новото си произведение. Някои от учениците, които споделиха, че мечтаят да станат писатели, вложиха голям ентусиазъм и вдъхновение в упражнението.
Рефлексия: Учениците трябваше да посочат с пръстите на ръката си по скалата от 1 до 5 /пръста/, доколко им е харесала ролята, която са имали. Някои от учениците споделиха, че им се е искало да бъдат в ролята на писателите, т.е. на даващите пресконференцията, защото са искали да споделят своето мнение.
Работа с мисловна карта в 1. и 2. клас
Етап 1
Етап 2
|
Техника: Концентрични кръгове
Цели:
Описание на педагогическа практика по техника „Концентрични кръгове”
Техниката е приложена в часа на класа в трети клас по тема за безопасност на движението.
Учениците подреждат столове в два кръга – вътрешен по-малък и външен по-голям. Разпределят се на две групи: седящи във вътрешния кръг и седящи във външния кръг.
Задачата на учениците във вътрешния кръг е да дискутират правилата за движение по пътищата и необходимостта от спазването им за осигуряване на безопасност на пътя. Темата в настоящия урок беше „Защо са необходими /защо трябва да спазваме/ правилата за движение по пътищата ?”. Темата може да бъде формулирана и по различни начини в зависимост от конкретната цел на урока: „Как да се движим безопасно при зимни условия?” „Как да се движим безопасно с велосипед?” и др.
Учениците от вътрешния кръг изказват своето мнение по темата, като може да се определи регламент на изказване – избира се първият, който иска да изкаже своето мнение и след него е детето, което седи на стола отляво и т.н. в същата посока. Това е необходимо, за да се даде възможност на всички да споделят виждането си, като не се дава приоритет на по-активните участници, а всички са равнопоставени. Всички условия при провеждане на техниката се изясняват предварително на участниците.
Вторият екип – учениците, които седят на външния кръг имат задача да слушат дискусията и да записват /или само запомнят/ най-важното, което им прави впечатление от мненията на техните съученици. След приключване на дискусията, учениците от втория кръг споделят, анализират, оценяват, коментират това, което ги е впечатлило.
На втория етап от упражнението ролите се разменят, като ако темата е изчерпана може да се постави подобна тема с поглед от друга гледна точка. В настоящия експеримент втората група дискутиращи продължиха работата по темата „Как възрастните да помогнат на децата да спазват правилата за движение по пътищата?”
Рефлексия: Прави се допитване за отношението на децата към различните роли – като дискутиращи или като изслушващи дискусията. Учителят е приготвил листчета с думите „дискусия” или „слушател”. Всяко дете взима листче с думичката „дискусия” или „слушател” според предпочитанията си. При следващо изиграване отборите могат да се сформират според тези предпочитания. Провежда се кратка дискусия по темата „Защо предпочиташ да си в ролята на слушател/дискутиращ?”
Десет от учениците от моя клас предпочитат да са в ролята на дискутиращи, защото това им позволява да изкажат направо /първи/ своето мнение. Дванадесет от учениците избраха да са в ролята на слушатели, тъй като слушането им позволява освен да слушат чуждото мнение да обмислят и своето и след това „да подобрят” мнението на децата от вътрешния кръг. Децата смятат, че слушайки научават интересни неща и от мнението на дискутиращите се досещат и за свои идеи по темата.
Цели:
- Да се развиват умения за дискусия по зададена тема;
- Да се стимулира развитието на умение за формулиране и изказване на свое мнение по зададена тема.
- Да се развиват умения за толерантно изслушване на чуждо мнение и определяне на най-важното от изказаното;
Описание на педагогическа практика по техника „Концентрични кръгове”
Техниката е приложена в часа на класа в трети клас по тема за безопасност на движението.
Учениците подреждат столове в два кръга – вътрешен по-малък и външен по-голям. Разпределят се на две групи: седящи във вътрешния кръг и седящи във външния кръг.
Задачата на учениците във вътрешния кръг е да дискутират правилата за движение по пътищата и необходимостта от спазването им за осигуряване на безопасност на пътя. Темата в настоящия урок беше „Защо са необходими /защо трябва да спазваме/ правилата за движение по пътищата ?”. Темата може да бъде формулирана и по различни начини в зависимост от конкретната цел на урока: „Как да се движим безопасно при зимни условия?” „Как да се движим безопасно с велосипед?” и др.
Учениците от вътрешния кръг изказват своето мнение по темата, като може да се определи регламент на изказване – избира се първият, който иска да изкаже своето мнение и след него е детето, което седи на стола отляво и т.н. в същата посока. Това е необходимо, за да се даде възможност на всички да споделят виждането си, като не се дава приоритет на по-активните участници, а всички са равнопоставени. Всички условия при провеждане на техниката се изясняват предварително на участниците.
Вторият екип – учениците, които седят на външния кръг имат задача да слушат дискусията и да записват /или само запомнят/ най-важното, което им прави впечатление от мненията на техните съученици. След приключване на дискусията, учениците от втория кръг споделят, анализират, оценяват, коментират това, което ги е впечатлило.
На втория етап от упражнението ролите се разменят, като ако темата е изчерпана може да се постави подобна тема с поглед от друга гледна точка. В настоящия експеримент втората група дискутиращи продължиха работата по темата „Как възрастните да помогнат на децата да спазват правилата за движение по пътищата?”
Рефлексия: Прави се допитване за отношението на децата към различните роли – като дискутиращи или като изслушващи дискусията. Учителят е приготвил листчета с думите „дискусия” или „слушател”. Всяко дете взима листче с думичката „дискусия” или „слушател” според предпочитанията си. При следващо изиграване отборите могат да се сформират според тези предпочитания. Провежда се кратка дискусия по темата „Защо предпочиташ да си в ролята на слушател/дискутиращ?”
Десет от учениците от моя клас предпочитат да са в ролята на дискутиращи, защото това им позволява да изкажат направо /първи/ своето мнение. Дванадесет от учениците избраха да са в ролята на слушатели, тъй като слушането им позволява освен да слушат чуждото мнение да обмислят и своето и след това „да подобрят” мнението на децата от вътрешния кръг. Децата смятат, че слушайки научават интересни неща и от мнението на дискутиращите се досещат и за свои идеи по темата.
Техника: Учим заедно
Цели:
Материали: Подготовка на текстове с конкретно учебно съдържание, което ще бъде анализирано от учениците или подбор на текст от учебното съдържание от учебник
Описание на педагогическа практика по тема „Учим заедно”
В настоящето описание на педагогическа практика, техниката се използва в часа по човекът и обществото в 3. клас по темата „Източници на знания за миналото”. Подходяща е и за часовете по човекът и природата и български език /литературно обучение/.
Учениците се разделят на групи по 3 или 4 участници. Всяка група получава задача да работи с отделен абзац от учебното съдържание на урока по човекът и обществото. Тъй като абзаците са два, а групите шест, три групи имат една и съща задача. Например: първа, втора и трета група работят по първия абзац от текста на урока, четвърта, пета и шеста група работят по втория абзац.
Учениците трябва да открият и запишат най-важното /основната мисъл/ на абзаца и да формулират най-малко три важни неща /моменти, информация, факти и т.н./, за които са научили от текста. Записването на най-важните неща може да стане и на по-голям лист или постер, който после да бъде показан на останалите деца от класа.
След това децата от екипа избират един участник, който ще представи работата пред останалите. Тъй като задачите на три от групите се повтарят, екипите които трябва да представи втори /и трети/ своята работа само допълват различните неща, които са открити в текста от екипите преди тях.
В случай, че учителят избере варианта за всички групи да има различна задача, може да подготви листове с допълнителна информация по темата от урока и екипите да работя с този вид текстове.
Рефлексия се осъществява чрез техниката „Оценъчна мишена”.
Цел: Да се получи бърза обратна връзка, която има невербален характер и не се използва писане.
На дъската е нарисувана мишена с концентрични кръгове с числата 0, 10, 20 и 30, като в средата е най-голямото число. Учениците отговарят на въпроса „Беше ли упражнението полезно за мен?” и поставят стреличка /знак/ на мястото на съответния брой точки със следното значение:
30 т. – упражнението беше много полезно за мен,
20 т. – упражнението е полезно за мен,
10 т. – упражнението беше полезно за мен в много малка степен,
0 т. – упражнението не беше полезно за мен.
Чрез тази техника учителят получава обратна връзка за нагласите на учениците да работят самостоятелно и в екип, като сами извличат информация от текст.
Резултатите са следните: от 22 ученици: 15 ученици са посочили 30 т., 3 ученици - 20 т., 1 ученик е посочил 10 точки и 3 ученици са посочили 0 т.
Може да се зададе и въпросът „Беше ли ми по-лесно да уча по този начин?”, като определянето на точките е по описания начин.
Втори вариант на рефлексия проведен в класа: Всички деца от един отбор да се споразумеят и да дадат колективна оценка, т.е. оценка, която дава отбора за полезността на упражнението. Резултатите бяха следните: от шест отбора – три отбора дават оценка 30 т., а останалите 3 отбора дават оценка 20 т. Впечатляващ беше момента със споразумяването, тъй като наистина мненията на децата се различават. Децата се изслушваха и всеки се опитваше да защити своето мнение, докато се достигне до общото съгласие.
Трети вариант за ученици от 4 клас: Всеки екип поставя мишената /или знак/ на мястото на общия брой точки на екипа /например: 1-ви участник – 30 точки, 2-ри – 20 точки, 3-ти участник – 10 точки; общо екипът има 60 точки. Броят точки се разделя на броя на участниците 60:3 = 20 т., т.е. екипът поставя стреличката /знака точка/ на втория кръг на мишената, където са 20 точки.
Цели:
- Учениците да се научат да учат самостоятелно, в малки групи;
- Да се развиват умения за работа с текст, като откриват основната мисъл и съществени детайли от него;
- Да се развиват умения за работа в екип;
- Да се стимулира развитието на умение за формулиране и изказване на свое мнение, както и умения за изслушване на чуждо мнение.
Материали: Подготовка на текстове с конкретно учебно съдържание, което ще бъде анализирано от учениците или подбор на текст от учебното съдържание от учебник
Описание на педагогическа практика по тема „Учим заедно”
В настоящето описание на педагогическа практика, техниката се използва в часа по човекът и обществото в 3. клас по темата „Източници на знания за миналото”. Подходяща е и за часовете по човекът и природата и български език /литературно обучение/.
Учениците се разделят на групи по 3 или 4 участници. Всяка група получава задача да работи с отделен абзац от учебното съдържание на урока по човекът и обществото. Тъй като абзаците са два, а групите шест, три групи имат една и съща задача. Например: първа, втора и трета група работят по първия абзац от текста на урока, четвърта, пета и шеста група работят по втория абзац.
Учениците трябва да открият и запишат най-важното /основната мисъл/ на абзаца и да формулират най-малко три важни неща /моменти, информация, факти и т.н./, за които са научили от текста. Записването на най-важните неща може да стане и на по-голям лист или постер, който после да бъде показан на останалите деца от класа.
След това децата от екипа избират един участник, който ще представи работата пред останалите. Тъй като задачите на три от групите се повтарят, екипите които трябва да представи втори /и трети/ своята работа само допълват различните неща, които са открити в текста от екипите преди тях.
В случай, че учителят избере варианта за всички групи да има различна задача, може да подготви листове с допълнителна информация по темата от урока и екипите да работя с този вид текстове.
Рефлексия се осъществява чрез техниката „Оценъчна мишена”.
Цел: Да се получи бърза обратна връзка, която има невербален характер и не се използва писане.
На дъската е нарисувана мишена с концентрични кръгове с числата 0, 10, 20 и 30, като в средата е най-голямото число. Учениците отговарят на въпроса „Беше ли упражнението полезно за мен?” и поставят стреличка /знак/ на мястото на съответния брой точки със следното значение:
30 т. – упражнението беше много полезно за мен,
20 т. – упражнението е полезно за мен,
10 т. – упражнението беше полезно за мен в много малка степен,
0 т. – упражнението не беше полезно за мен.
Чрез тази техника учителят получава обратна връзка за нагласите на учениците да работят самостоятелно и в екип, като сами извличат информация от текст.
Резултатите са следните: от 22 ученици: 15 ученици са посочили 30 т., 3 ученици - 20 т., 1 ученик е посочил 10 точки и 3 ученици са посочили 0 т.
Може да се зададе и въпросът „Беше ли ми по-лесно да уча по този начин?”, като определянето на точките е по описания начин.
Втори вариант на рефлексия проведен в класа: Всички деца от един отбор да се споразумеят и да дадат колективна оценка, т.е. оценка, която дава отбора за полезността на упражнението. Резултатите бяха следните: от шест отбора – три отбора дават оценка 30 т., а останалите 3 отбора дават оценка 20 т. Впечатляващ беше момента със споразумяването, тъй като наистина мненията на децата се различават. Децата се изслушваха и всеки се опитваше да защити своето мнение, докато се достигне до общото съгласие.
Трети вариант за ученици от 4 клас: Всеки екип поставя мишената /или знак/ на мястото на общия брой точки на екипа /например: 1-ви участник – 30 точки, 2-ри – 20 точки, 3-ти участник – 10 точки; общо екипът има 60 точки. Броят точки се разделя на броя на участниците 60:3 = 20 т., т.е. екипът поставя стреличката /знака точка/ на втория кръг на мишената, където са 20 точки.